Мрачната действителност на Следосвобожденската епоха принизява характерни национални ценности и създава един изроден, уродлив образ - образа на новия, току що освободилия се българин. Именно това подтиска идеалиста, мечтателя, честния човек и поета Алеко.
"По жицата" е един от тези разкази, който трогва и завладява с идеята за милосърдието и вярата, добротворството и човеколюбието скътани в сърцата на обикновените хора от народа.