В изследванията на Яворовата лирика като развой и даденост числителното "две" изпъстря изложението и на най-горещите противници на числовите подходи към художествената литература.

Когато към живота и творчеството на един творец се подходи концептуално, това носи най-малко два риска... .

Поезията на Никола Вапцаров е естетически феномен, който пренася посланията на една драматична епоха. Връзката с традицията е необичайна, тъй като се осъществява чрез множество скрити диалози с най-съществените художествени концепции...

"Бездомен" е една от най-честите самохарактеристики на лирическия герой в Дебеляновата поезия.

Знаменитият разказ на Йордан Йовков "По жицата" (1927 г.) е сред представителните текстове на неговото творчество и един от най-често интерпретираните в литературната критика.

"Приказка за Стълбата" е измежду най-интересните прозаически произведения на Христо Смирненски. Доказателство за това са и многобройните и сценични интерпретации.

Най-важният проблем в новата история на човечеството е проблемът за Христос, за неговата Голгота, за философията и морала на учението му. „Християнството е в основата и на българската духовност, на българското културно съзнание.

Изследователите на творчеството на Димитър Талев основателно твърдят, че "Железният светилник" е най-значителната творба на писателя.

"Песента на колелетата" е може би най-известният Йовков разказ. Сам по себе си той е пределно самоочевиден, херметичен, автореференциален.

Домът в стихотворението "Вик" е видян в най-отблъскващия му и потискащ за човека образ ("... тази стая тясна, тъмна, ниска").