В първия текст авторът Александър К. Бурмов прави задълбочено представяне на състоянието на българската литература в периода 1806 – 1879, като насочва вниманието на читателя главно към причините за слабото развитие на книжнината през този период.

Темата за любовта определя естетиката на художествените търсения не само на провансалската лирика, но и на т. нар. Рицарски романи. В първоначалния етап на своето формиране и развитие са в стихове.

Характерно за поемата е, че тя няма определен сюжет, няма развитие на характерите, не съдържа обстоятелствен рисунък на събитията. Разчупването на тези традиционни композиционно-структурни рамки е подчинено отново на експресионистичния, дори футуристичния

Пролог Власт и Хефест (и безмълвната Сила) разговарят накрай света. Власт припомня на Хефест задачата му - да прикове бунтовника Прометей, защото той е откраднал от ковачницата му пламъка, за да го даде на смъртните.

Художествена изявана един от най-драматичните и преломни периоди в националното ни развитие, творчеството на Иван Вазов остава не само като символ на раждането и

Всеки народ има свои велики личности и гениални натури, както в историята си, така и в изкуството, и в литературата. В историческото развитие на българската литература

Елегия - литературен вид, изграден върху трагични преживявания. Елегията винаги е трагичен монолог, в който, подобно на монолозите в трагедията, има своеобразно развитие на чувствата, обосновано от елемент на размисъл. “Майце си” е незряла Ботева творба,

Йовков има свой специфичен и оригинален принос в историческото развитие на нашата литература. Неговото творчество представлява синтез между класическата утвърдена литературна традиция и въвеждането на нови модернистични мотиви. Той поставя началото...

Интерпретацията на проблема за съдбата на човека и мястото му в историческото развитие е един от основните мотиви в бълтарската литература от втората половина на двадесети век.

Паисий започва разказа за историята на българския народ от трета глава,която е озаглавена "Историческо събрание". Тя е най-обширна и обхваща историческото развитие на нашия народ от създаването на прабългарската държава до царуването на Констант