Песента е универсална форма на движение и промяна. Песента е метафора, която побира разнообразните чувства и преживявания на лирическия аз. Но когато песента е въплътена в образа на майката, тя най-често е плач....

Анализ на произведението "Песента на човека" от Пейо Яворов ...

Песента е емблематичен образ в поезията на Вапцаров, най-многозначният символ в поезията на Вапцаров – песента отвежда към света на мечтите...

Разказът “Песента на колелетата” от Йордан Йовков е включен в сборника, които първоначално се е наричал “Последна радост”, а по-късно е преименуван на “Песента на колелетата...

Стихотворението "Песен за човека" простлавя и възвеличава човека, способен на нравствено прераждане и духовно извисяване. Песента на осъдения на смърт е прозрение за зле устроения свят и за мястото му него...

Творбите "Нощ" (1901 г.) и "Песен на песента ми" (1906 г.) представляват най-сложната, най-драматичната, най-дълбоката психо-емоционална и личностно-съдбовна изповед в лириката на П.К. Яворов...

Пак „свръхземните въпроси” водят лирическия Аз към, неговата обреченост в „Песента на човека”. Тук той е „дух”, който се носи „из океана / на тъмнина нестресвана от сън за ден”.

Името Вапцаров се свързва с откритата борба срещу омразата и студенината в човешкия хаос на чувства. Поемата "Песен за човека" е творба за една съгрешила душа, потънала в тунела на мрака, душа, която намира светлината с помощта на песента...

Езиковото пространство на заглавието (песен за човека, а не за героя) не само налага песента като ключов образ за разчитане на текста, но и подчертава, че необичайното, прекрасното ще бъде квалификация на обикновен човек...

Разказът “Последна радост”, поместен в сборника “Песента на колелетата” утвърждава характерното за Йовковата проза противостоене между естествения порив на човека да живее в мир и антихуманната същност на войната...