През 1862г. Паисий Хилендарски написва “История славянобългарска” , за да покаже на българите , че имат с какво да се гордеят.

Анализ на произведението на Паисий Хилендарски - "История Славянобългарска".

Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българска Литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели от Паисий Хилендарски до Добри Чинтулов и Любен Каравелов - стои цяла пропаст.

В своята "Апология на българското" Катя Станева разглежда отрязъка време от Паисий Хилендарски до Г. С. Раковски. Книгата е разделена на Предисловие, I глава – "Високото начало на апологията", II глава – "Поемата "Горски пъ

Произведението “История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски възниква през 1762 година. С тази творба се поставя началото на същинския възрожденски процес. “История славянобългарска“ олицетворява, засилва и подхранва ....

Родолюбецът Паисий Хилендарски се спира обстойно на конфликта своето и чуждото , за да даде знания и вдъхне надежда на българите и вяра в тяхната ценност и значимост , като бивша могъща и славна народност, която има бъдеше.....

Всеки народ има своя история и е важно тя да се помни. В българската история има едно име, което завинаги ще остане символ на националното самосъзнание и самочувствие, това е името на Паисий Хилендарски, написал една от най-значимите за народа ни творби –

С Паисий Хилендарски и неговата "История славянобългарска" започва епохата на Българското Възраждане. Това е епохата, когато българинът се осъзнава като българин. Борбите за национално освобождение навлизат в нов етап.

Във времето, в което Паисий Хилендарски пише “История славянобългарска”,българският народ има своето минало,но знае твърде малко за него.Представата,че знанието е първата стъпка за изграждане на националното самочувствие,е същинският стимул,накарал ато

Място на творбата в стихосбирката – "Епопея на забравените" започва с "Левски", въпреки че по хронологичен ред делото на Паисий поставя началото на "българското летоброене". Без да омаловажава стореното от Паисий, Вазовата ху