Високите паратекстуални напрежения в Пенчо-Славейковата лирика са част от културния й образ и представа за творческия облик на поета.

Вечността - към нея се стреми всичко смъртно. За да я постигнат обаче, субектите трябва не само да се стремят към съвършенството, но и да се слеят с него.

Автобиографичният момент има по принцип значима роля в творчеството на Славейков. Но този автобиографизъм трябва да се разбира преди всичко в духовен, в психологически план.

Поемата “Ралица” представлява живописна картина на българския селски живот. Тя завладява с напрегнатите чувства и битовите детайли.

Една от значителните творби, с които Пенчо Славейков остава като лирик в българската литература е "Сън за щастие". Обликът на цялата книга разкрива една лишена от мощни пориви и декларативни жестове натура, изгражда атмосфера...

Поемата "Ралица" носи всички елементи на ха­рактерната Пенчо-Славейкова копнежна лиричност...

"Епически песни" е значителна поетическа творба на Пенчо Славейков. Както свидетелства д-р Кръстьо Кръстев Славейков е гледал на своите стихосбирки не като на отделни сборници, а като на цялостно вътрешно споени постройки....

В това трагично произведение мощно се налага жизнеутвърждаващата тема. Поетът, който със спо¬койно примирение възприема смъртта - естест¬вен неизбежен заник на живота, тук решително въстава срещу нея като съзнателно търсен изход...

В "Псалом на поета" е използван един от традиционните литературни мотиви за раздялата с живота и смъртта, обикновено се казват последните думи, последните истини...

Пенчо Славейков обогатява нашата национална лирика с пейзажни и интимни мотиви, които са напълно в духа на българската патриотична и реалистична традиция. При него се среща пантеизъм, подчертан чрез връзката човек-природа