Книгата, с която Пенчо Славейков иска да остане като лирик в нашата литература, е "Сън за щастие. Отпечатана през есента на 1906 г., тя е най-интимното преображение на поета, неосъществено то му пред очите на околните битие....

Страданието е неизменна част от Живота на големия наш поет Пенчо Славейков. Още в ранна възраст той замръзва на пързалката, опитва от горчивото познание на болката, дълго се лута между живота и смъртта. Белезите на физическата немощ, парализа и страдание

"Фрина", "Сърце на сърцата", "Cis moll", "Ралица", "Бойко"...

Художествената импресия на лиричния детайл е характерен белег на Пенчо-Славейковата стихосбирка „Сън за щастие”.

Промяната в историческата действителност в България повлиява върху развитието на литературния процес.

Още в епиграфа на поемата откриваме конкретност от страна на автора. Той споменава точно географското място на действие, разказвайки ни за "една чешма", наречена на момата от село Бисерча.

В творбите с фолклорни мотиви Пенчо Славейков влага универсални теми и идеи като по този начин овечностява националните образи.

Модерните автори, обединени в кръга "Мисъл", дават нова насока на търсенията в българската литература - размисъл върху общовалидни и вечни проблеми на битието, нов поглед върху човека като личност, видян в измеренията на идеята, знанията, духовн

Пенчо Славейков е най - нежният и най - вглъбеният български поет, обладан от силна любов към българския народ, чиито най - прекрасни творби той възпява в редица от творбите си.

Сборникът "Епически песни" на Пенчо Славейков е организиран около романтическата идея за героизма на човешкия дух. Една част от текстовете откриват неговите въплъщения във фолклора ("Луд гидия", "Змейново либе", "Орисия&