ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ САМОТНОСТТА НА ПЪТЯ В ДВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ (”Ни лъх не дъхва над полени...” и “Самотен гроб, самотен път...”)

Епик и лирик, критик и мислител, вътрешно противоречив, войнствено пристрастен, повече от век Пенчо Славейков е сред елита на културното ни пространство.

Епик и лирик, критик и мислител, вътрешно противоречив, войнствено пристрастен, повече от век Пенчо Славейков е сред елита на културното ни пространство.

Епик и лирик, критик и мислител, вът¬решно противоречив, войнствено пристрастен, повече от век Пенчо Славейков е сред елита на културното ни пространство. Поетът преследва една дръзка естетическа цел - решителна европеизация на литературата ни, приобщаван

Книгата, с която Пенчо Славейков иска да остане като лирик в нашата литература, е "Сън за щастие. Отпечатана през есента на 1906 г., тя е най-интимното преображение на поета, неосъществено то му пред очите на околните битие....

Страданието е неизменна част от Живота на големия наш поет Пенчо Славейков. Още в ранна възраст той замръзва на пързалката, опитва от горчивото познание на болката, дълго се лута между живота и смъртта. Белезите на физическата немощ, парализа и страдание

Художествената импресия на лиричния детайл е характерен белег на Пенчо-Славейковата стихосбирка „Сън за щастие”.

В творбите с фолклорни мотиви Пенчо Славейков влага универсални теми и идеи като по този начин овечностява националните образи.

Пенчо Славейков е най - нежният и най - вглъбеният български поет, обладан от силна любов към българския народ, чиито най - прекрасни творби той възпява в редица от творбите си.

В поемата "Ралица" Пенчо Славейков разкрива нравствените добродетели на българката, възхищава се на чистата и искрена любов и е възмутен от егоизма и подлостта на човек, който е готов на всичко само и само да получи това, което иска....