"Последна радост", както и "Земляци", е обемна повест , разделена на десет фрагмента. Те са разпределени подчертано равномерно. Пет части за мира, пет части за войната. Вътрешното противопоставяне между нормалния човешки живот и жесток

Любовта и омразата са двете страни на монетата, наречена живот. Никоя от тях не би могла да съществува само за себе си, а винаги преплитайки се в едно неделимо цяло, което съпътства и води човека през дългия път на неговото съществуване.

Близкият приятел на Д. Талев, другото голямо име в българската историческа проза – Емилиян Станев нарича Д. Талев "последния възрожденец" – заради дълбоката и непосредствена връзка на вътрешния живот на Талев с битието на народа и родината. Сам

Далчевата поезия винаги търси най-точния художествен образ, който да изрази малчаливите вълнения на лирическия "аз" за смисъла на човешкия живот. Преживяното получава метафоричен израз.

Въпреки че бива откъснат от нормалния живот и бива обременен от тежестта на войната и страхът за живота си, лирическият герой съумява да намери човешкото в "мощната бран"...

Смислова доминанта на Далчевата поезия е проблемът за съдбата на човешкото време. Този проблем обединява основните теми на творчеството му – за ограничения живот на човешкото съществуване, за духовното и материално разтление на света...

Гео Милев е изтъкнат пламенен патриот и лирик. През целия си живот той натрупва политически, социални, личностни и професионални прозрения и способности, за да се открие и извърви блестящо пътят от първите му лирически откровения до неповторимата сила на

Написана в характерната за Вапцаров монополична форма. Сихотворението "Писмо" е една лирична изповед на бореца осмислил своя живот с участието си в големия двубой.

Най-характерно за средновековието е, че икономическата мисъл и целият живот са неразривно свързани с християнството.

Той детерминира основни промени в съзнанието на националната общност, проблематизира старите и задава нови ценностни ориентири, което слага своя отпечатък върху духовния живот на нацията, а оттам и върху развитието на литературния процес.