Две нравствени народопсихологически про­странства — на патриархална българска душевност и себично индивидуално присъствие на българина..........

Иван Вазов, е поет който пише повечето си произведения след Освобождението, роден на 27 юни 1850 г. в Сопот, обявен за "народен поет", един от последователите на Ботев, Стамболов и други революционерски писатели...

Като че ли най - силната, най - гневната си присъда над философията на търпението и примирението Ботев е формулирал с това убийствено и трагично - пророческо "чакаме и ний ред за свобода!"...

Поемата "На прощаване" от Христо Ботев е най-драматичната мържка изповед преди освобождението. В нея лиеическия герой прави най-достойния житейски избор, като избира пътя на борбата пред безличното робско съществуване.

Идеята за величието на саможертвата в името на свободата е родила венеца на поетическото дело на Христо Ботев – величавата ода – балада "Хаджи Димитър".

Свободата като ценност е една от основните идиелогически мотиви на българската литература.Тя е основен фактор,без който животът е невъзможен.Началото на този мотив намираме още през Възраждането,поради необходимостта от освобождаване на българската нация.

Творчеството на Ботев носи в себе си духа на една велика епоха, революционните преживявания на една изключителна личност. В него се утвърждава, борбата за национално освобождение и жертвеност...

Заглавието задава очакване за интимна изповед, за строго фиксирана тема на разговор...

Анализират се стихотворенията "На прощаване", "Борба", "Хаджи Димитър" и "Обесването на Васил Левски".

Около творческата биография на това Ботево стихотворение се носи една легенда, която пък аргументира¬но се отрича от суровата историческа достоверност: Стоян Заимов твърди, че то е написано през 1870 г., когато авторът му и някой си Иванович пребивават...