В „Обесването на Васил Левски” чувството е много по-различно от баладичния апотеоз на смъртта в „Хаджи Димитър”.

Ботевата творба утвърждава разбирането, че смъртта е път към свободата. Така поетът преосмисля и възрожденския призив „Свобода или смърт”.............

Изповедната форма на мисълта търси опонент, участник в диалога. Лирическия Аз влиза в дискусия със своето съзнание.

Всяка Ботева творба е една дълбоко изстрадана болка, една ясно осъзната и категорична личностна позиция.”

Интимността на личното обръщение - „Към брата си” - е задълбочена от съкровената проникновеност на изповедния тон..........

Викът на болка: „Жив е, той, жив е!”, е вик на ужас от смъртта, от нейното вездесъщо трансцедентно битие в съзнанието на човека.

Ботевият лирически герой получава като национално наследство от съхранената родова памет на дедите-тъга, неволя и „люто язвена” младост.

Драмата е основен механизъм в сюжетното осъществяване на текста: трябва да бъде пожертвано личното в името на общия идеал (национален и социален)...........

В крайна сметка побството б ,,БорБА'',както и в ,,Елегия'',вече не е само национално явление...........

Поезията на Христо Ботев е своеобразен връх не само във възрожденската ни литература, но и в българската като цяло -връх, който става труднодостижим за идните поколения творци. Макар и скромно по своя обем, но гениално като творческа реализация, поетическ