Във времето, в което Паисий Хилендарски пише “История славянобългарска”,българският народ има своето минало,но знае твърде малко за него.Представата,че знанието е първата стъпка за изграждане на националното самочувствие,е същинският стимул,накарал ато

Човекът живее във времето за разлика от Бога, който пребивава във вечността. Времето е разстояние на вечността, извличане от нея на нишката на минало, настояще и бъдеще.

В стихотворението "Помниш ли, помниш" на Димчо Дебелянов животът на лирическият герой е драматично раздвоен между миналото и настоящето, спомена и реалността. Връщането назад във времето е търсената опора след житейските разочарования...

В повестта си "Немили-недраги" Вазов създава противоречивия и сложен образ на българския хъш, който се раздвоява между безсловното си и мизерно настояще, от една страна, а от друга – между спомените за героичното си минало и мечтите си...

Елегията “Да се завърнеш в бащината къща” е лирическа изповед на модерната душа – пронизана от трагизъм, раздвоена между минало и настояще, между мечта и реалност. Текстът се вписва в цялостното творчество...

Темата е от учебното помагало "Пт Ботев до Талев" - теми и разработки за кандидат-студенти и ученици ...

Така, в освободена, но не цялостна България се ражда потребността от разказ, който да обясни близкото ни минало и да… коригира съвременността.

Минало е времето на героизъм и подвизи на Балкана и на фронта. Йовков усеща необходимостта от избистряне и утвърждаване на новия морален кодекс на българина.

“Епопея на забравените” е написана в свободна България. Вазов е разочарован и възмутен от следосвобожденската епоха. Кумирите на близкото минало са забравени. Висшите идеали се изместват от низки страсти. Забравени са понятията героизъм, патриотичен подви

В своето произведение "История славянобългарская", пропито дълбоко с демократичните идеи на Възраждането, Паисий Хилендарски възкресява историческия спомен за героичното минало на родината си...