П. К. Яворов е "мрачният" поет на своето време. "Млад -/ на младост зноя" не усетил; застинал в "мисъл тъмна", която "коса на смърт размахва" срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от "неп

Страданието на Българските Селяни

Анализационни наблюдения върху "Немили-недраги" - II глава...

Руско-турската война (1877-1878 година) осъществява най-съкровеното в идеала на Възраждането. Възстановяването на независимата българска държава стимулира обществено-икономическите, социално-политическите и културни промени....

Интересът на Яворов към съдбата на обикновения човек в неговото ежедневно битие е продиктуван от хуманизма и изострената душевна чувствителност.

Особено драматично е несъответствието между жалкото настояще и възвишените мечти на хъшовете.

Фигури на робството-"Елегия","Борба","До моето първо либе","На прощаване". Образи на страданието-"Елегия","Борба","До моето първо либе"

След Христо Ботев Яворов е най-яркият, най-талантливият и вътрешно най-неизчерпаем поет в нашата литература. Сродни по творческа изключителност Ботев...

Тема и идея- Разгръща темата за страданието в битието на селянина и извежда идеята за обречеността на човека, подвластен на неведоми ирационални сили,обобщени във финала като "вечното зло"...

Творбата е шедьовърът на Яворовата социална поезия. Вечното "зло", тегнещо над селяка е обективирано в природната стихия помела безпощадно и труд, и плаха надежда. Градушката е обобщен символ на драмата на човешката екзистенция на трагичната...