Красивата легенда за гергана, останала вярна на любовта си към българското, звучи със стародавните гласове на митологичното предание, преплетено с нородно-песенните стихови послания на Славейков...

“Изворът” на българското достойнство остава завинаги “вграден” в художественото пространство на Петко-Славейковата творба “Изворът на Белоногата”.

Пътят на текста е несъмнено не само път на завръщането, но е и път между мъжа и жената, между господаря и робинята, между извора и чешмата.

Поемата "Изворът на Белоногата" е написана в труден и тежък за българския народ период - османското владичество....

Изворът" на българското достойнство остава завинаги "вграден" в художественото пространство на Петко-Славейковата творба "Изворът на Белоногата"...

Петко Славейков е ярко олицетворение на титаничните стремления на Ренесансовия творец....

В двете произведения – "Изворът на Белоногата" и "Ралица" – и бащата Петко Р. Славейков, и синът му Пенчо Славейков, рисуват идеала на българския народ за жена...

"Изворът на Белоногата" е едно от тези български стихотворения, които са създадени през времето на българското възраждане, за да повдигнат духа на хората и да им докажат, че си струва да бъде съхранено българското. В това произведение е утвърден

Изворът на Белоногата" е най-хубавата и напълно завършена поема на П.Р. Славейков. За сюжет е взет мотивът за неразделната до гроб любов между двама млади, често повтарян в народните песни...

Още в епиграфа на поемата откриваме конкретност от страна на автора. Той споменава точно географското място на действие, разказвайки ни за "една чешма", наречена на момата от село Бисерча.