Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Гео Милев, Атанас Далчев...

Литературнообразователният дискурс институционализира словото на Поета, признава неговата конститутивна аксиологична стойност. Димчо Дебелянов е ситуиран в "темата" Родът и голямата човешка общност....

Стихът за него е жизнена необходимост, единствен език на душата и с този език той излива своето рядко изобилие от чувство и настроение.

Елегията “Да се завърнеш в бащината къща” е лирическа изповед на модерната душа – пронизана от трагизъм, раздвоена между минало и настояще, между мечта и реалност. Текстът се вписва в цялостното творчество...

Димчо Дебелянов е едно от емблематичните имена на българския символизъм. Творчеството му – заедно с това на Теодор Траянов, Емануил Попдимитров, Христо Ясенов, Димитър Бояджиев – е част от небивалия разцвет на лириката ни в първите десетилетия на ХХ век.

Наричат го "тих", "безшумен", "меланхоличен" поет ония негови изследователи, които се поддават на външните си впечатления от звуковото и композиционно съвършенство на стиховете му, на носталгичния патос, който създава неповто

Наричат го "тих", "безшумен", "меланхоличен" поет ония негови изследователи, които се поддават на външните си впечатления от звуковото и композиционно съвършенство на стиховете му, на носталгичния патос.

Разминаване между блян и действителност в поезията на Димчо Дебелянов...

За разлика от Яворов, той е бил здраво и жизнерадостно и обичано дете. За това и детството се превръща в онзи светъл дом на миналото, към който зрелият човек винаги ще се връща.....

Ситуацията е отчасти позната. Дебеляновият лирически герой жи¬вее в странна действителност, където реалността причудливо се преплита с мечтите, където строгите закони на разума воюват с метежните страсти. Но и мечтата в "Миг" е особена - "ж