Или творбата заявява, че природното в нея е не само пейзаж, че то „говори” за душевното. Във втората строфа състоянието, е определено все още в канона на традицията-мечтата н младия човек за „лек път”.

Творбата се приема като изповед на едно съзнание, началните стихове поставят първите въпроси на битието, пред които човек се изправя и чието решение търси понякога напразно цял живот.

„Ненужните” вече, „с кръв опръскани писма”; „кой е той”; „клета майчина ръка” — това са фрагментите, намекващи всъщност единственото важно у мъртвия „враг” — неговата участ на човек.

Детството е голям и основополагащ етап от жизнения път на всеки човек. Така започва първа глава от книгата "С погледа и претенциите на децата"...

„Песен за човека” е написано след споровете, които Вапцаров водил с представителите на буржоазната интелигенция. Поддържал тезата, че капиталистическото общество създава груби и низки страсти у човека, но този човек може да бъде превъзпитан.

Лирическият човек в поезията на Д. Дебелянов изминава сложен, разнопосочен и труден път в търсене на смисъла на земния живот и на предпоставките за единение с вечността...

Интересът на Яворов към съдбата на обикновения човек в неговото ежедневно битие е продиктуван от хуманизма и изострената душевна чувствителност.

Човек живее, за да умре. Цял живот се учи не как да живее, а как да посрещне смъртта. Цял живот се търси в различни роли, зад различни маски, за да открие себе си в смъртта.

Художественото слово отразява опита на личностите да осмислят живота си. Не просто да го разкажат, а да изследват неговите абсурди и несъответствия, взаимосвързаности и ....

В спомените на своите съвременници отпреди войните Йовков живее като жизнен, общителен млад човек, център на компании, даже шегобиец.