Текстовият свят на Блага Димитрова се гради върху един парадокс. В стремежа си да открие и да назове равновесията на човека - нишките, които го задържат върху неравната плът на битието - нейният широко разгърнат макротекст го мисли всъщност ...
Лирическата миниатюра "Тихия пролетен дъжд" е един поетичен прочит на езическото схващане да света като един безкраен кръговрат. В нея се преплитат широк диапазон от чувства и емоции – контрастни, различни и противоречиви...
Един от най – нежните и съпричастни поети в българската литература е Пейо Крачлов Яворов, чийто Признат връх в социалната му лирика е поемата "Градушка", даваща най - точна картина на селските злочестини...
Мотото на разказа цитира стар летопис, който говори за времето на чумата. Текстът въвежда не събитието, а слуха за него: "Чу се, че в долните села, далеч не повече от един ден път, дошла чумата и хората там мрели толкова много...
Лирическият герой на Дебелянов в елегията "Помниш ли,помниш ли" живее в паралелни,но откъснати един от друг светове. Той се опитва да ги свърже чрез своята съдба и да проумее съдбата на човека въобщте.
В повестта "Немили-недраги" Иван Вазов разкрива сложната човешка и националноисторическа съдба на "един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава". Надарен с изключително умение да вниква в човешката душа, талантливи
Йордан Радичков е един от най-своеобразните творци в българската литература. Изгражда своя повествователен свят чрез художествения синтез на реалното и фикционалното. Творбите му са наситени с осезаем тънък хумор, изграден върху основата на...
Христо Смирленски е един от най – ярките социални поети и не само в българската литература. В "Жълтата гостенка" е подредена мозайката на вечната бедност, грижа и несправедливата съдба....