Корените на темата за човека-машина в българската литература могат да се търсят още при експресионизма. Едвин Сугарев в "Българският експресионизъм"3 изтъква деперсонализацията като един от характерните белези на експресионистичната проза, поява

Поетичният дисонанс на тъгата и мъката, разгърнат от Ботев в песенен мотив на индиви­дуално, лично съпротивление в поемата "Хайдути" - "Тъжно ми й, дядо, жално ми й", откриваме в един по-ранен първичен вариант...

Йовковият художествен свят е белязан от необозримото и вечното – един космос, сътворен по законите на висшата хармония, на извисената нравственост и дълбоката човечност...

Константин Преславски е един от най- изявените старобългарски писатели.Живял е през IX век и десетилетия през X век.Претполага се , че той е автор на творбата "Проглас към Евангелието" . Сигорно е , че е работил в Плиска и Преслав , в тясно...

Романът на Мопасан "Бел Ами"е поредното доказателство, че художествената литература е многофункционална.Тя не е само начин за забавление, а откъсване от битовостта на ежедневието и потапяне в един финкционален свят, начин да върне читателя в реа

Иван Вазов, е поет който пише повечето си произведения след Освобождението, роден на 27 юни 1850 г. в Сопот, обявен за "народен поет", един от последователите на Ботев, Стамболов и други революционерски писатели...

В този поетически текст човекът мислено пътува през времето, за да се докосне отново до света на родното и съкровеното, да съпреживее чрез мечтите хармонията на един цялостен и единен свят с ясни нравствени правила.

Омир разказва в "Илиада" за събитията от последната десета година на Троянската война.Богатото съдържание на поемата дава основание в сегашно време изследователите да я нарекат "превъзходна енциклопедия на древността". Един от главните

В българската литература има много бележити творци и един от тях е Никола Вапцаров. Неговото творчество, изтъкано от множество различни съдби, играе значителна роля в българското културно наследство...

Знаменитият разказ на Йордан Йовков "По жицата" (1927 г.) е сред представителните текстове на неговото творчество и един от най-често интерпретираните в литературната критика.