Анализи на произведенията "Спи градът" и "Пловдов" от Димчо Дебелянов.

Светът на Димчо Дебелянов е свят , в който поетът въздиша замечтано по прекрасното , по красотата и по духовната извисеност...

Поезията на Димчо Дебелянов е огледален лирически образ на неговия душевен свят. Краткия му живот е белязан с поредица от раздели и житейски неудачи...

Стихотворението е миражно видение, картинно инсцениран спомен. Всеки спомен излъчва тъга дори само с невъзвратимостта си, особено когато е превърнат в мечта.

Димчо Дебелянов е най нежният български лирик. Поет е по призвание. Той принадлежи към литературния кръг "Звено". Това е най-значителната "крепост" на втората вълна на българската модерна литература от началото на века. За роденият на

Стихотворението се опитва да разгадае тайните и бляновете на душата. Уморен от земните страсти, човешкия дух жадува за успокоение и блаженство.

Стихотворението е лирично-драматична изповед,огледален поетичен образ на една обладана от полюсни противоречия личност. Изградена в редуването на контрасти,творбата разкрива специфичен дуализъм в единството на дух,битие и поезия...

В основата на своята елегия "Скрити вопли" Димчо Дебелянов поставя темата за родното. Пример за "фабулна поезия", творбата се възприема като миниатюрна и дълбоко емоцио нална "лирическа повест" за въображаемо завръщане...

Всеки литературен текст може да борави със символи, но това не го прави "символистичен"...

За разлика от Яворов, той е бил здраво и жизнерадостно и обичано дете. За това и детството се превръща в онзи светъл дом на миналото, към който зрелият човек винаги ще се връща.....