Стихотворението „Болница” прозвучава в духа на екзистенциалната трагика на човешкото съществуване. В най - общ план творбата може да се разглежда като модел на света, в който има само едно състояние и само едно движение - към нищото...

В един момент пълната изолираност от външния свят сякаш внезапно се пропуква от писъка на вятъра и сякаш лирическия аз търси някакъв контакт с околния свят, но това е само миг и след това вратата отново се затваря...

Моделът на Атанас Далчев за битието е песимистичен, той гради потискащо послание за живот без смисъл, поради което се появява и идеята за смъртта.

Духовната драма на българското общество след войните и Септемврийските събития отвръща погледа на творците от безплътния , ирационален и непостижим свят на символизма и го насочи към реалното , земното , предметно делничното.

I.Писано 1927г. – след излязлата 1926г. знакова за творчеството на Далчев стихосбирка “Прозорец”; включено е в цикъла “Съдба”, което се обвързва с факта, че стихотворението е своеобразно “резюме” на Далчевата поетическа образност...

Поезията на Атанас Далчев е едно от най-интересните явления в българската литература през ХХ век...

Кратък анализ на стихотворенията "Къщата" и "Болница" на Атанас Далчев...

Има едно стихотворение на далчев, което още със заглавието си подсказва , че предмет на изображение няма да бъде познатата стая затвор , в която самотникът чака „вечната разбойница”-смъртта. Това е стихотворението „Камък”...

Анализ на стихотворението "Камък" от Атанас Далчев

Първата стихосбирка на Атанас Далчев “Прозорец”, излязла през 1926г., заявява присъствие на нов творчески свят в българската поезия ...