Народният поет Иван Вазов живее с тъгите и радостите на България и й посвещава цялото си творчество.Ярък пример за това е одата "Българският език", където авторът съединява в едно любовта към Отечеството и към родното слово, които са неразривно

Стихотворението “Елегия” и цялата поезия на Христо Ботев полагат огромни усилия, за да разкрият същината на ситуацията, в която е изпаднал българският човек, да разхлабят примките стягащи неговата душа...

Романът “Железният светилник” започва показателно. “Силният като мечка” Стоян Глаушев е някак отделен от домочадието си, от общите му действия и чувства, “все го държаха някак настрана”...

Любовта към България е основно чувство в творчеството на Иван Вазов.

Умиращият и все още жив Юнак на Балкана и свободната горда белонога се превръщат в посоки на българското. Те са вградени в основите на българската свобода, нейната скъпа и неизплатена жертва.

Стихотворението “Българският език” е поетически израз на Вазовото преклонение пред силата и красотата на родното слово...

За Вазов езикът е ценност, защото е част от българщината , защото предава нац. памет през вековете и е гаранция за бъдещото духовно развитие. Той е най- важният белег на самоопределението на човека като свещена негова връзка за принадлежност към бълг...