В четвърта глава ("Пак у Маркови") домът е разгледан като лично пространство. Той е свят на конкретните личности, сакрален свят. Домът е мястото, което българинът пази от посегателство. Това е интимният свят, в който постепенно нахлува новото.

Създаване; Жанрови особености; Композиция; Време и пространство в романа; Конфликти в романа; Герои.

Както и други национални шедьоври, влезли в съкровищницата на световната литература — както "Пан Тадеуш" на Мицкевич, както "Клетниците" на Юго — най-хубавият роман за България е писан в изгнание.

Събитията след погрома дават възможност на вазов за моралистична рефлексия над различните поведения - може би най-голяма е горчивината в прочутата фраза - "времената бяха настанали такива, щото юрдановците бяха прави и фратювците бяха честни"...

Творчеството на Иван Вазов е художествена изява на най-драматичните събития в националната ни история. Епично потвърждение, смислов център на Вазовото отношение към съдбините на родината, към историческо и духовно й битие, е романът "Под игото".

Романът "Под игото" започва с пристигането на Бойчо Огнянов и завършва с неговата смърт. Появата на Бойчо Огнянов бележи нов момент, отваря нова страница, защото носи идеята за бунта и е свързан с подготовката на въстанието...

Главен герой в първа глава на романа "Под игото" е чорбаджи Марко. Образът му е представен чрез пряка авторова характеристика и чрез неговите постъпки, реч и действия.

Животът през Възраждането е тема на много художествени произведения. Но едва ли има по-вдъхновено свидетелство, за писателски усет, национален колорит.....

Едно литературнокритическо клише определя творбата на Алеко Константинов "Бай Ганьо" като една от четирите "най-български" книги. И ако "Записките" на З.Стоянов и "Под игото" на Вазов имат определено репрезентативе

Романът "Тютюн" от Димитър Димов e безспорният триумф на националната ни проза. Подетата от Иван Вазов романова традиция с "Под игото" не намира достойни последователи в следващите десетилетия. Развоят на българската белетристика през