Стремежът към добротворчество и красота в разказа "Песента на колелетата" от Йордан Йовков; Идеята за човешкото братство в разказа "Серафим"...

Разказите на Йордан Йовков носят една особена атмосфера на душевност и човешка топлота, на мъдрост и хармония с природата и света. Писателят изгражда една своя представа-модел за устройството на обществото и взаимоотношенията между хората, уж реалистична

Художествена изява на неразривния синтез между традиционния народностен подход в пресъздаването на света и човека и на модернистичните традиции в осмислянето на живота и реалноста.

В разказа „Албена” е засегната темата за греха и изкуплението, за неотразимата сила на женската хубост.

Художественият свят на Йордан Йовков е изграден върху човеколюбивото схващане за изначалничния характер на доброто...

Публикуван през 1926г. в сп. ”Драматически преглед”, а през 1927 г. включен в сборника “Старопланински легенди”; вдъхновен по легендата за кърджалийския главорез и неговото духовно преобразяване...

Като певец на човешка хармония Йордан Йовков издига в творбите си мярката на вечните християнски ценности, противопоставяйки ги на духовната криза през 30-те години на ХХ век...

Йордан Йовков е всепризнат български писател, чийто творби описват душевната същност на хората. Изумително е как в кратък текст той съумява да разкрие толкова много общочовешки истини...

“Последна радост” – продавачът на цветя Люцкан.

Разказът “Последна радост”, поместен в сборника “Песента на колелетата” утвърждава характерното за Йовковата проза противостоене между естествения порив на човека да живее в мир и антихуманната същност на войната...