Песента е емблематичен образ в поезията на Вапцаров, най-многозначният символ в поезията на Вапцаров – песента отвежда към света на мечтите...

„Песен за човека” е написано след споровете, които Вапцаров водил с представителите на буржоазната интелигенция. Поддържал тезата, че капиталистическото общество създава груби и низки страсти у човека, но този човек може да бъде превъзпитан.

Вапцаров е може би последният от онази обща духовна група, към която принадлежат и Ботев, и Яворов, и Смирненски, и Гео Милев - все сложни, многопластови ...

Прозрял суровия лик на живота и пагубното му въздействие върху човешката душевност, Вапцаров още по-силно вярва в неговото преобразяване...

Диалогът - художествено средство на поетичния спор в "Песен за човека" на Никола Вапцаров.

Стихотворението "Писмо", макар и първоначално отпечатано във в. "Сирена", намира своето полагаемо място в единствената стихосбирка, която Никола Вапцаров издава през живота си - "Моторни песни"...

В българската литература има много бележити творци и един от тях е Никола Вапцаров. Неговото творчество, изтъкано от множество различни съдби, играе значителна роля в българското културно наследство...

Н. Вапцаров е от онези творци ,чиято творческа насоченост е пределно слята и обвързана с човека и действителността ,в която живее ,с времето и неговите характеристики...

Животът, смъртта и бъдещето в "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

Настоящето в лириката на Вапцаров е негативно маркирано и отречено като възможност за пълноценно съществуване и духовна изява на човека. Светът "тук" и "сега" е суров и жесток, смазващ и умъртвяващ.