Пейо Яворов е сред първомайсторите на българската любовна лирика и автор на едно от най-хубавите любовни стихотворения в българската поезия...

Творчеството на Дебелянов, също като творчеството на Яворов, е проблематично за описване само в границите на символизма.

За съвременниците му личността на Яворов е противоречива, дори неразбираема и загадъчна. Яворовата трагедия напомня по своята неизбежност античните. Критици и изследователи го наричат по различен начин - "поет на нощта"..............

Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и др. жената е видяна през погледа на мъжа, моделирана е по неговия вкус...

Безкористен жрец в олтара на изкуството, Лилиев следва заветите на Пенчо Славейков и Яворов за самоусъвършенстване на творческата личност, за облагородяване на нравите в българския живот.

Понятието "трагизъм" означава нещо печално, тъжно, гибелно, нещастно. Към изброените тълкувания Пейо Яворов добавя и понятието "страдание".

Интимните стихотворения на Пейо Яворов са сред най- популярните му творби. В тях - от "Калиопа" до "Демон", от "Ще бъдеш в бяло" до "Стон", от "Пръстен с опал" до "Затмение" - любовта е пресъздад

В любовното изживяване се появява трагичната раздвоеност на А-за, заявена още в заглавието чрез числителното име "две". Темата за раздвоението на лирическия човек е основна в творчеството на Яворов...

Яворов е един от рядко оригиналните поети в българската литература. Тежкият му и изпълнен с много противоречия живот е запомнен по необичаен начин, чрез "трите лица" на поета. Свързани с трите сфери, в които Пейо Яворов твори...

Нека например прочетем първата строфа от едно известно стихотворение на Яворов – "Видения"...