Лириката на Пенчо Славейков е художествен „пристан” на мълчание и лирична тъга. Мисловният покой „пронизва” образите, отдалечава ги от обекта на изображение и те ...

Епик и лирик, критик и мислител, вътрешно противоречив, войнствено пристрастен, повече от век Пенчо Славейков е сред елита на културното ни пространство.

Художествената импресия на лиричния детайл е характерен белег на Пенчо-Славейковата стихосбирка „Сън за щастие”.

В творбите с фолклорни мотиви Пенчо Славейков влага универсални теми и идеи като по този начин овечностява националните образи.

Пенчо Петков Славейков е роден на 27 Април 1866г. в гр. Трявна и е най – малкият син в семейството на Петко Славейков...

Това стихотворение, адресирано като новогодишно (за 1904 г.) писмо до Мара Белчева, е включено по-късно (с авторство на Иво Доля) в прочутата Пенчо-Славейкова мистификация „На острова на блажените” -1910 г.

„Спи езерото” е лирическа миниатюра, в която на пръв поглед поетът като че ли изобразява напълно обективно, сама за себе си една природна картина. Тя е изписана изящно, в спокойни линии и багри...

Културно-историческата мисия на Пенчо Славейков, целяща приобщаването на българската литература към общоевропеййското литературно развитие, е всепризнат факт, независимо от идейно-художествената оценка на неговото творчество.

Славейков изгражда образа на Ралица с дълбок психологизъм вниквайки в духовния и свят.

В нашата следосвобожденска литература Пенчо Славейков заема особено място, гради нов поетически свят. Оригиналната, противоречива и силна личност на този пръв модерен български поет и културен идеолог внася оживление в литературното творчество.