Анализ на образа на героя в различни разкази на Алеко Константинов.

Алеко Константинов си е извоювал славата на най-големия хуморист и сатирик в българската литература.

Той е сложен синтез, който, за съжаление, остава недовършен. Силно противоречив - будещ едновременно и смях, и срам, и преклонение, и огорчение.

Въпроси от рода "Къде е мястото на малка България в общия дом на Европа?"се задават непрекъснато. Различни политици, общественици и в нашия случай – писатели се опитват да дадат отговор не само на този въпрос.

Книгата се състои не само от разказаните истории, а въвежда в самата ситуация на разказване. Разказвачът е спътник на героя ( бохемския кръг "Весела България" ). Възмущава се от постъпките на героя, но не прави нищо, за да му противодейства...

Материалът съдържа два критични анализа по театрознание . направен е опит за осмисляне на фабулата в пиесите на Иван Радоев - "Човекоядката" и "Бай Ганьо"/Ал. Константинов/ и "Големанов" / Ст.Л. Костов /.

Животът и творчеството на Алеко Константинов са пример за трагичния сблъсък между интелигента с възрожденски морал със следосвобожденската действителност. Духът на Алековото творчество трябва да се търси в страстното отрицание на обществените пороци...

Алеко Константинов в българската литература е познат под псевдонима Щастливецът и като съвестта на нацията. Съвестта на нацията, защото той разкрива черти на българския характер, като ни показва проблемите в него....

В първите две десетилетия след Освобождението българската литература активно продължава да изгражда националния космос с неговите основни опорни точки образа на националното пространство, история, култура, език....

Алеко Константинов има свое достойно място в нашата литература. То се определя от безсмъртните му творби "Бай Ганьо", "До Чикаго и назад", множество фейлетони, не на последно място, и от разказа „Пази, боже, сляпо да прогледа" (1894).