След като със своето заглавие то насочва читателя към конкретната, обществено злободневна трагедия на малкия и героичен народ, в по-нататъшния си развой то вече нито един път не използува определението "арменци"...

Естетиката и философията на модернистичната, и в частност на символистичната, поезия са свързани с копнежа на лирическия Аз да улови хармонията.

Бегло щрихованите контури на селския пейзаж Яворов обвързва с повествование, което носи в себе си белезите на конкретното, на сетивно-предметното.

Понятието "трагизъм" означава нещо печално, тъжно, гибелно, нещастно. Към изброените тълкувания Пейо Яворов добавя и понятието "страдание".

Пейо Яворов създава дълбока драматична поезия, която разкрива трагичния сблъсък на един устремен към хармония и спокойствие дух и невъзможността неговият порив да се случи в подвластния на битийното свят.

Трагичното е естетическа доминанта в поезията на Яворов. Централен носител на идеята за трагическата обреченост на човека е нейният лирически герой. Основните художествен..

Интимните стихотворения на Пейо Яворов са сред най- популярните му творби. В тях - от "Калиопа" до "Демон", от "Ще бъдеш в бяло" до "Стон", от "Пръстен с опал" до "Затмение" - любовта е пресъздад

Яворов твори в епоха на назабогатяване и обединяване на човека, у нас епоха, в която нов морал и нравственост изместват остарелите патриархални заимоотношения. Темата за промяната живота и духа на човека вълнува Яворов и той предчувствено ...

В недалечно бъдаще, когато някой любопитен надникне в запрашените томове, завещани от трудолюбивото наше време, той ще бъде навярно учуден от онова пристрастие към изображавания на смъртта...

В любовното изживяване се появява трагичната раздвоеност на А-за, заявена още в заглавието чрез числителното име "две". Темата за раздвоението на лирическия човек е основна в творчеството на Яворов...