В тази елегия лирическият субект живее единствено с виденията на детството.

Търсеният пристан на родния дом в "Да се завърнеш" на Димчо Дебелянов.

Той нямаше нито една опорна точка в действителния свят, в който се чувствуваше отхвърлен, почти парий сред едно гъмжило от лилипути, когато е повече от ясно, че беше духовен аристократ, един непризнат княз...

Художествените образи на рода и реалната действителност изгражда поетичното действие в стихотворенията "Скрити вопли" и "Помниш ли, помниш ли…" на Димчо Дебелянов. Родното е описано с възможно...

Споменът е завръщане в миналото, припомняме на желаното. Единствено там мечтите се сбъдват. Споменът е отношение към миналото.

Родният дом в елегията е назован с името на бащата. (бащина къща) и обитаван от майката. ...

Краткият живот на Димчо Дебелянов минава под знака на непостигнатия блян. Чувствителната „разнолика, нестройна душа” на поета се стреми да докосне щастието, споделеното приятелство и пламенната любов. Но разочарованието и самотата го тласкат назад към све

В образната система на българската литература, градът заема утвърдено място. В творчеството на Димчо Дебелянов, Христо Смирненски и Атанас Далчев образът на градът е широко застъпен, той е видян, почувстван и осмислен...

Символизмът, водещо художествено направление в българската поезия в нача¬лото на XX век, намира в елегиите на Дим¬чо Дебелянов най-изтънчен лаконичен из¬раз.

Като типичен символист, Дебелянов вижда греха, убийството на личността и морала, смазването на духа в града – в новото, в материалната цивилизация. Противопоставя му гората, полето, градините и най-вече – силата на красотата и любовта...