В българската литературна критика са надмогнати традиционните схващания за просторечивото сладкодумство,наивната неподправеност и класическата простота в художествения свят на Елин-Пелиновия разказ,подвеждан под общия знаменател на конструктивната...

Темата е за нерадостната съдба на обикновения човек и за вярата,че човекът може да промени не само себе си, но и самия живот.

Човек е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика. Не е нужно цялата вселена да се въоръжи, за да го смаже: лек полъх, капка вода са достатъчни, за да го убият...

Анализ на творбата и поставяне на най-вашните акценти

Пак „свръхземните въпроси” водят лирическия Аз към, неговата обреченост в „Песента на човека”. Тук той е „дух”, който се носи „из океана / на тъмнина нестресвана от сън за ден”.

Вапцаров отстоява до край принципната позиция на хуманната си природа, избрал защитата на човешкото дори с цената на най-скъпото - живота си.

Никола Вапцаров е поет от европейска и световна величина. Времето, в което живее го изправя пред съдбовен, екзистенциален избор..........

“Песен за човека” е безспорен връх във Вапцаровата лирика. Трудно някоя друга творба на поета може да й съперничи по въздейственост, универсална комуникативност и популярност.

Времевото противоречие между отминалостта на престъпните действия и тревогата за човешкия морал в новото време разкрива човешката нравственост.

Песента е емблематичен образ в поезията на Вапцаров, най-многозначният символ в поезията на Вапцаров – песента отвежда към света на мечтите...