П.К. Яворов е може би последният от първенците на българското художествено слово, в чиято поезия разглежданият проблем звучи по възрожденски: родината е "майка", "робиня", "мъченица", а отношението му към народа е като към ст

Бенковски е очертан двупластово. От една страна е представен като човека – водач на Априлското въстание, който е дал фаталния знак, който е подтикнал всички със своята желязна воля и с могъщото си слово.

Стихотворението е последното от цикъла оди "Епопея на забравените", посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще.

Болезнено чувствителен към всичко свързано с национално-историческата ни памет, с опазване на родовото ни самосъзнание, Иван Вазов откликва с характерната за творчеството си гражданска и родолюбива страст и на някои недостойни хули по отношение ...

Потискаща е атмосферата по българските земи в средата на ХVІІІ век. Спомените за отминало величие и слава са все по-бледи...

Като творец и верен син на своя народ, Иван Вазов смята за свой неот­меним дълг и призвание да работи всеот­дайно за утвърждаването на онова родолю­биво чувство, без което е невъзможно да съществува България, българският род и не­говото слово.

В старобългарската литература е съхранена една безсмъртна творба, написана красноречиво, убедително и възхваляващо. Тя и днес не е загубила своята сила и значимост. Това е краткото полемично слово ...

Одата "Българският език" от Иван Вазов е едновременно възхвала и защита на родното слово. Произведението е създадено по конкретен повод. Самият Вазов отбелязва, че го е написал в отговор на многобройните твърдения на чужденци и на наши сънародни

Далчев не търси обема на пейзажа, външния свят, стреми се да разкрие с поетическо слово натюрморта, тишината, липсата на движение. Така се противопоставя на света, на лудия ритъм, който износва човешката чувствителност.....

Стихотворението "Българският език" е поетически израз на Вазовото преклонение пред силата и красотата на родното слово. И в същото време то е поетовия гняв срещу хулителите на най-ценната духовна опора за народа ни – езика....