Яворов се е чувствал синовно свързан с останалите в робство българи от Тракия и Македония, изживявал е борбите им за освобождение като своя лична участ и съдба...

Още със заглавието поетът разкрива неистинността на битието. „Маската” е символ на житейските видимости, зад които се крие голямата тайна.

Поемата съчетава в себе си двете пламенни, но взаимно изключващи се състояния на душата - на ангела и демона.

Личният, интимен свят на твореца и човека Пейо Яворов е изпълнен с богатство на чувствата и изживяванията. В него отекват отгласите от голямата му, непозволена и невъзможна любов с Мина Тодорова и вълнуващото, но нелеко брачно съжителство с Лора Каравелов

Лайтмотивът на творбата е "вечното зло" , което тегне върху съдбата на селяка. Злото тук е природна стихия - градушката , която безпощадно унищожава труда и надеждата на селянина. Градушката се превръща в един обобщаващ символ на човешката траг

Българският поет болезнено изживява краха на идеалите в македонското освободително движение, както и кървавия погром на Илинденското въстание и смъртта на Гоце Делчев.

Лириката на Яворов е ранично явление в литературата ни, отвъд което езикът, семантиката, конструирането на поезия не е в традиционния аспект.

Бегло щрихованите контури на селския пейзаж Яворов обвързва с повествование, което носи в себе си белезите на конкретното, на сетивно-предметното.

Пейо Яворов създава дълбока драматична поезия, която разкрива трагичния сблъсък на един устремен към хармония и спокойствие дух и невъзможността неговият порив да се случи в подвластния на битийното свят.

Интимните стихотворения на Пейо Яворов са сред най- популярните му творби. В тях - от "Калиопа" до "Демон", от "Ще бъдеш в бяло" до "Стон", от "Пръстен с опал" до "Затмение" - любовта е пресъздад