Всеки народ има своя история и е важно тя да се помни. В българската история има едно име, което завинаги ще остане символ на националното самосъзнание и самочувствие, това е името на Паисий Хилендарски, написал една от най-значимите за народа ни творби –

Славното, героично време спомага за духовното събуждане и съзряване на българския народ, създава личности като Левски и Паисий, Бенковски и Раковски, Каблешков и братя Миладинови, превръща обикновените хора като шипченци и перущенци в герои...

Във времето, в което Паисий Хилендарски пише “История славянобългарска”,българският народ има своето минало,но знае твърде малко за него.Представата,че знанието е първата стъпка за изграждане на националното самочувствие,е същинският стимул,накарал ато

Аз, Паисий йеромонах..."Човешкият АЗ е главната единица на рода, на колективната сила, която преобръща хода на времето.Йеромонах Паисий поема отговорността да разкаже за тези преславни времена на рода български.

Експозиционна част, която очертава обстановката и портрета на Паисий. Тя го представя като обикновен средновековен монах. Водещ е мотивът за мрака ("тъмнини", "лампа жумеща"), който символизира епохата.

От древността до днес са останали много малко литературни творби отразяващи историята на различните народи и само една свързана с българската. Това е "История славянобългарска", написана от всеизвестния Паисий Хилендарски. Един философ, историк.

Одите- Опълченците на Шипка, Паисий - анализ .........

Анализът разкрива личността на първоучителят Паисий

Паисий Хилендарски – патриот, демократ и хуманист