Поемата "Ралица" на Пенчо Славейков е благотворна среща на същностни традиционни принципи и идеите на индивидуализма. Тя изразява отношението на поета към типологични за българския етнос представи, вярвания, ритуали, към народнопесенната поетика

Яворов притежава изострена емоционалност и сетивност към човека и средата. Склонността към усамотяване и самовглабяване, позволяват на поета да търси смисъла на живота и смъртта, мотивите за които са пренесени в част от творчеството му...

В гениалното творчество на Христо Ботев виждаме прозрения и образи, които вълнуват, покъртват съзнанието, будят съвестите. Те са насочени към героичните и борчески пориви, към прекрасното и възвишеното в стремежите за свобода и участие на народа...

В "До моето първо либе" лирическият герой жертва любовта към жената в името на любовта си към народа. Дочул "плач народен", свободата – национална и социална,се превръща в приоритет и служенето изпълва битието му....

"Проглас към Евангелието" е творба, писана най-вероятно през 9-ти век от новата ера.Не се знае със сигурност кой е автор на творбата, но най-разпространената теза е, че това е Константин-Кирил Философ. Стихотворението принадлежи към старобългарс

Стихотворението е последното от цикъла оди "Епопея на забравените", посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще.

Разговорен(емоционален) тип лирика - -авторът се стреми да приближи до себе си читателя, да му се изповяда. Тази лирическа форма е насочена към чувствата, не към интелекта(мисленето, логиката...

Чрез разказа "Една българка" патриотът Вазов откликва по своеобразен начин на действителността, тъй като в своята съвременнест вижда само " уродливи явления ", той обръща поглед назат към историческото минало, към предосвобожденската е

"Майце си" е елегична, изповедна творба. Формалният адресат е майката, но реално изказването е насочено повече към самия лирически субект – адресант на обръщението, отколкото към нея. Споделяйки: "Освен теб, мале, никого нямам", аз-ът

"Еквилибристиката" между мироглед и поетика бе методологическия фундамент на определен вид критика, която си бе присвоила ключа към творчеството на Гео Милев: и тръгваше един "естествен" развой към "реализъм", увенчан с поема