На финала на "История славянобългарска", в елегичното "на прощаване" със загубения рай на българското се очертава силуета на страдащия човек: "Така хората имали скръб върху скръб и жалост върху жалост".

След пет вековно робство, българския народ е необходимо отново да открие историческите си корени и националната си идентичност. Това става в епохата на българското възраждане...

И двете започват с обръщения, което е белег за най-характерната особеност на Паисиевия текст неговата комуникативност, призивност, желание за диалог, общуване с читателя...

Първите образци на новобългарска поезия, белетристика и драма са създадени през 19. в. Появата им обаче не е резултат от случайни и спонтанни творчески актове, тя е подготвена от дълъг предходен период...

Анализът е печелил награда в литературен конкурс, проведен в град Петрич.

Българското възраждане има задачата да създаде понятие за България и да постави основите на модерната българска нация. Началото на изпълнението на тази задача слага Паисий със своята "История"...

Книгата е предназначена за простите "ораче и копаче, и овчаре и прости занаятчии", за да даде не само познание на българите за славното им минало, но то да бъде с определена цел...

Настоящото тълкуване на Вапцаровото стихотворение "История" ще се опита да апострофира негативността на централното понятие в текста.

"История славянобългарская" - кратък анализ на Паисиевата история.

"История" е едно от немалкото Вапцарови стихотворения, които говорят за словото, изпитват неговите възможности (подобни са "Доклад", "Ботев", "Рибарски живот"). "История" пита за границите и смисъла колкот