Основният обект на литературата е човекът. В продължение на хиляди години тя непрекъснато търси отговор на въпроса кое е онова специфично нещо, което е присъщо само и единствено на човека и го прави толкова уникално същество..

Поетът утвърждава, че животът е по- силен от смъртта, че грешките са преодолими, че участта на човека е в неговите собствени ръце. Оттук и скритият призив за една нова отговорност — трябва да се обнови светът, за да се преобрази и човекът....

Самият живот има две лица – тъмно и светло. тъмнината ражда копнежа по светлината. Човекът винаги се бори с тъмнината, дава много жертви, но винаги печели. Животът, изпълнен със светлината на настъпващия ден, според смирненски изисква...

Стихотворението „Моята молитва" поставя сложни и изначални въпроси. Богът в стихотворението има различни имена и различни позиции. Човекът се изправя пред бога, но и носи бог в себе си...

Представя темата за екзистенциалните лутания на човекът от новото време, изправен пред дилемите на живота....

Човекът и твореца Йовков Останал в спомените на съвременниците си както мълчалив, деликатен, затворен човек; като личност с консервативна нагласа; с изключително чувство за ред и със склонност за самовлюбване...

Човекът живее във времето за разлика от Бога, който пребивава във вечността. Времето е разстояние на вечността, извличане от нея на нишката на минало, настояще и бъдеще.

Темата е за нерадостната съдба на обикновения човек и за вярата,че човекът може да промени не само себе си, но и самия живот.

Поп Андрей е човекът, който трябва да отхвърли илюзиите си, да поеме своята вина и да бъде възмезден за заблудуте си...

Според Далчев светът е проeкция на съзнанието, вещите са маска на битийните тайни, на човешкия духовен свят. Човекът се е скрил зад обектната привидност на вещното...