"У всеки негов разказ или песен ще видите, че лъщи едно оръжие, човешката съвест и нравствено съзнание. Разбира се, това не го прави моралист...

"Новото нахълтва като варварин в страната на старите господари и катурва техните идоли, руши храмовете на тяхната красота.

В статията си "Бележки върху историята на романа", излязла през 1953 год., Димитър ...

Неутолимият копнеж на Алеко към опознаване на нови страни, хора, земи го отвежда в Америка – далечна, непозната, мамеща.

Корените на темата за човека-машина в българската литература могат да се търсят още при експресионизма. Едвин Сугарев в "Българският експресионизъм"3 изтъква деперсонализацията като един от характерните белези на експресионистичната проза, поява

В този поетически текст човекът мислено пътува през времето, за да се докосне отново до света на родното и съкровеното, да съпреживее чрез мечтите хармонията на един цялостен и единен свят с ясни нравствени правила.

Романовият взрив на 50-те години е явление, което не може да бъде разглеждано вън от цялостния социо-културен контекст...

Лириката на Яворов е ранично явление в литературата ни, отвъд което езикът, семантиката, конструирането на поезия не е в традиционния аспект.

Човекът в романите на Мопасан живее в граничното състояние между обществена принуда и лични пориви на духа. Душата, с нейната мяра за щастие и любоб, се оказва в плен на житейските обстоятелства. Остава само споменът за волното и сбободно детство...

В стихотворението се заговаря за онези нежност и чувствителност, които всяка личност притежава. В "Тихият пролетен дъжд" човекът е оптимист, радващ се и на малките, на пръв поглед незначителни неща като самия дъжд.