В старогръцката литература един от великите майстор на трагедията е Софокъл. В неговите творби мракът и светлината, възторгът и страданието, победата и гибелта вървят заедно...

Устремът на древногръцките герои към по-висока нравственост, роден не от божествената, а от човешката представа за грозно и прекрасно, опре­деля мярата за красиво страдание на хора и богове в драматургията на Со­фокъл.

В трагедията "Едип цар" Софокъл представя проблема за противопоставянето на предопределеното от боговете и неизбежността на съдбата чрез символиката на слепотата и зрението...

В цялостното развитие на старогръцката трагедия Софокъл се изявява като "майстор на характери". Централният акцент в неговите творби пада върху непреклонността на човешката личност. Свидетелство за това е трагедията му "Антигона"...

Софокъл има славата на автор, който идеално образцово осъществява модела за антична трагедия. Класически пример за такава антична трагедия е Антигона. Пиесата има традиционна структура: пролог, пет епизода, пет стазима и екзод. Прави впечатление...

Жанрът, който Софокъл избира за произведението си "Едип цар", е трагедия. Определението за трагедия дава на читателя най-точна и ясна представа за съдържанието на самия текст -преход от незнание към знание и от щастие към нещастие...

Сравнение на "Едип цар" и "Антигона", изградено като таблица.

Общият и конкретноисторическият смисъл на “Антигона”. Творчеството на Софокъл е естетическият връх в развитието на гръцката класика, най - точният израз на принципите на класическото изкуство в еволюцията на