Художествената импресия на лиричния детайл е характерен белег на Пенчо-Славейковата стихосбирка „Сън за щастие”.

В творбите с фолклорни мотиви Пенчо Славейков влага универсални теми и идеи като по този начин овечностява националните образи.

Пенчо Славейков е най - нежният и най - вглъбеният български поет, обладан от силна любов към българския народ, чиито най - прекрасни творби той възпява в редица от творбите си.

В поемата "Ралица" Пенчо Славейков разкрива нравствените добродетели на българката, възхищава се на чистата и искрена любов и е възмутен от егоизма и подлостта на човек, който е готов на всичко само и само да получи това, което иска....

Сборникът "Епически песни" на Пенчо Славейков е организиран около романтическата идея за героизма на човешкия дух. Една част от текстовете откриват неговите въплъщения във фолклора ("Луд гидия", "Змейново либе", "Орисия&

Културно-историческата мисия на Пенчо Славейков, целяща приобщаването на българската литература към общоевропеййското литературно развитие, е всепризнат факт, независимо от идейно-художествената оценка на неговото творчество.

Поетът Пенчо Славейков откроява духовен ръст на границата на два века със своя естетизъм, културен универсализъм и борба за европеизация на българската литература...

Лириката на Пенчо Славейков е художествен „пристан” на мълчание и лирична тъга. Мисловният покой „пронизва” образите, отдалечава ги от обекта на изображение и те ...

Това стихотворение, адресирано като новогодишно (за 1904 г.) писмо до Мара Белчева, е включено по-късно (с авторство на Иво Доля) в прочутата Пенчо-Славейкова мистификация „На острова на блажените” -1910 г.

Най-хубава и най-представителна за Пенчо Славейков като художник на словото е книгата „Епически песни”. В нея намират място онези творби, в които най-образно са въплътени неговите естетически принципи, както и идеите му за задачите на поезията.