Героите на Е. Станев винаги се стремят и много често успяват да преминават невидимите граници между "Добро" и "Зло" докато търсят истината за света и за себе си.Писателят не ги осъжда, както и учителят не съди Елисавета, а само разказв

Повестта "Крадецът на праскови" е посветена на една голяма любов, осмисляща живота на човека във време на разрушение и смърт. Творбата разкрива умението на Емилиян Станев да прониква в най-потайните късчета на човешката душа, да улавя най-леките

Таблици с основните моменти в произведенията: Тихият пролетен дъжд, Преди да се родя, Да се завърнеш, Потомка, Зимни вечери, Дамата с рентгеновите очи, Песен за човека, Крадецът на праскови, Нежната спирала, Японският филм и др.

Авторът привлича нашето внимание към героинята, най-напред чрез физическия й портрет, представен през погледа на младия разказвач...

"Крадецът на праскови"е написана от Емилиян Станев. В нея се разказва за две сродни души, които се обичат, но не могат да бъдат заедно....

За хилядите обикновени хора войната винаги е била обществено, социално и нравствено зло. По своя характер тя рязко се противопоставя на общочовешките ценности – свобода, доброта, щастие и любов. Войната е надвиснала над живота...

Композиционна рамка – началната и финалната картина пресъздават атмосферата на две безсмислени войни. На този фон е ситуиран поетичният разказ за една непобедена любов, за свободния избор на главната героиня в едно несвободно време..