Българската литературна традиция определя Христо Смирненски като средищна фигура в развитието на българската литературна традиция...

Анализи на матуритетните стихотворения на Христо Смирненски...

В поезията на Смирненски човекът е видян в битието си на месия и създател на новия социален ред, но и в битието си на жертва на един груб, несправедлив и суров свят...

Напуска родния си град 1913г. по време на Междусъюзническата война и заедно със семейството си се установява в бедняшкия квартал на София - Ючбунар.

В едно динамично и бурно време на бунтове и революции, разтърсващи Европа между двете световни войни, Христо Смирненски търси в своето поетическо творчество пътища за преодоляване на неактуалната символистична визия за индивида...

Текстът започва з анализ на втората строфа от стихотворението и представя начинът, по който по подобие на символизма тя представя мотивът за "града чудовище"...

Споменатият вече мотив за поруганата красота поруганието не е извършено, но се предусеща...

С дълбоко проницателност и изключителна поетична сила поета разкрива трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма.

"Приказка за Стълбата" е измежду най-интересните прозаически произведения на Христо Смирненски. Доказателство за това са и многобройните и сценични интерпретации.

Преминал през различни влияния и пристрастия, Христо Смирненски написва цикъла "Зимни вечери" в края на творческия си път. Изборът не е случаен.