Поезията на Никола Вапцаров е естетически феномен, който пренася посланията на една драматична епоха. Връзката с традицията е необичайна, тъй като се осъществява чрез множество скрити диалози с най-съществените художествени концепции...

Диалогът - художествено средство на поетичния спор в "Песен за човека" на Никола Вапцаров.

Поезията на Никола Вапцаров търси в обикновените слова силата на нравствените стойности, които са вечни истини за всеки човек, но единствен поетът открива лиричния им отзвук...

Пред смъртта Вапцаровият лирически човек се прощава не просто с живота, а с живота в неговите разнолико-сакрални проявления/измерения. Светостта на личното пространство в "Прощално" (прави) проблематизира раздялата (невъзможна)...

Стихотворението "Писмо", макар и първоначално отпечатано във в. "Сирена", намира своето полагаемо място в единствената стихосбирка, която Никола Вапцаров издава през живота си – "Моторни песни"...

Вапцаровата поезия е поезия за човека - обикновен, уязвим, осмислил истината за света, мечтаещ, вярващ, всеотдаен. ...

Анализ на темата за вярата върху Вапцаровите стихотворения.

В стохотворението"Двубой""поетът трансформира клишето "боря се с живота"" с цялостен лирически условен наглед, при което борбата с живота се реализира с пространна лирическа картина...

Никола Вапцаров живее и се оформя като творец в спорното, противоречиво време на "30-те години на миналия век.

Стихотворението отзвучава като финален акорд в първия цикъл на стихосбирката "Моторни песни" и на практика се превръща в негово заглавие - изменението е незначително: "Песни за човека"...