Пейо Яворов е една от най-трагичните фигури като личност и творец в историята на българската литература.

Понятието "трагизъм" означава нещо печално, тъжно, гибелно, нещастно. Към изброените тълкувания Пейо Яворов добавя и понятието "страдание". Поетът създава един художествен космос, в чийто център се намират понятията "трагизъм"

Стихотворението "Нирвана" на Яворов е включено в цикъла "Прозрения" на представителната му поетична книга "Подир сенките на облаците", изляз¬ла през 1910 г.Съчетава хармонията между човек и действителност и между духовния пор

Говорейки за поезията на П. К. Яворов, човек неизбежно се оказва изправен пред проблема за страданието - непреодолимо, непредотвратимо;

Пейо Яворов е сред първомайсторите на българската любовна лирика и автор на едно от най-хубавите любовни стихотворения в българската поезия...

Творбите "Нощ" (1901 г.) и "Песен на песента ми" (1906 г.) представляват най-сложната, най-драматичната, най-дълбоката психо-емоционална и личностно-съдбовна изповед в лириката на П.К. Яворов...

За съвременниците му личността на Яворов е противоречива, дори неразбираема и загадъчна. Яворовата трагедия напомня по своята неизбежност античните. Критици и изследователи го наричат по различен начин - "поет на нощта"..............

Лириката на Яворов е ранично явление в литературата ни, отвъд което езикът, семантиката, конструирането на поезия не е в традиционния аспект.

Целият творчески път на Яворов е съзнателно устремен към драмата.

В творчеството на Яворов от първото десетилетие на 20 век любовта попада в един двуполюсен, антиномичен режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговия поетичен дискурс.