До края на Първата световна война в българското общество доминира традиционното, подчертано консервативно отношение към жената. Тя е видяна единствено като домакиня и майка, която трябва да бди над семейното огнище...

Възгледите на Атанас Далчев за поезията, литературата, изкуството и културата се раждат като алтернатива на наложилото се в литературния живот преди Първата световна война символистично направление. Историческата действителност на следвоенните години...

Стихотворението "Стихии" се нарежда до онези творби в стихосбирката "Вечната и святата". Образът на българката, който срещаме в тях, е показателен за духовното развитие на нацията в периода след Първата световна война....

Със своето тематично и стилово своеобразие поезията на Христо Смирненски влива нова струя с развитието на българската литература. Тя отговаря на потребностите от своето време-годините след първата световна война,когато се разединяват....

Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 г. остава без баща. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни определят безсистемното му образование...

Димчо Дебелянов – един от най-нежните поети, става жертва на първата страшна война на двадесети век. Доброволна жертва при това. Не за цар и властници, а по етични причини той подава заявление да бъде изпратен на фронта...

Анализ по литература на тема Грехът на Адам и Ева - първата стъпка към освобождението - Дяволът

Първата поява на дядо Горио е в първата част , но тя е неизбежно свързана с предварително изградената атмосфера – разказа за пансиона...2.Име-лично и фамилно , прозвище/знаковост на името/.

„Железният светилник” е първата книга от тетралогията на Димитър Талев, посветена на живота и борбите на българите от Македония за просвета, църковна и национална свобода.

Неговият незабравим образ писателят възвеличава в първата ода от цикъла „Епопея на забравените" - „Левски", в разказите „Чистият път", „Из кривините", „Апостолът в премеждие" и в повестта „Немили-недраги".