Противопоставителния съюз "но" – формален маркер за това. Ако няма веществени белези на връзката, това не означава, че те не съществуват изобщо. Героинята я долавя в пулса на кръвта си, в сънищата и копнежите си.

Лирическата героиня категорично отрича познатите белези на традицията -тя няма спомени за предците си, те са някъде далеч в миналото, непознати и незнайни, и като че ли нямат нищо общо с нейния живот....

Елисавета Багряна успява да наложи образа на жената – освободена от патриархалните норми, търсеща свободата, способна да изрази себе си и да наложи своя образ като силен и равноправен...

Героинята разкрива стойността на съкровено личните копнежи , романтичните пориви, нравствените ценности.Стойностно за нея е не завръщането към непроменимото във времето родово начало, към един познат и строго регламентиран свят, а дръзкото бягство от....

Стихотворението на Елисавета Багряна "Потомка" (1925) е включено в първата стихосбирка на поетесата - "Вечната и святата" - книга, с която тя заявява едно ново присъствие в българската литература.

Анализ на "Потомка" на Елисавета Багряна. Това може да е от полза както на ученици така и на студенти. Анализът е под формата на Литературно инпретативно съчинение...

Стихотворенията "Потомка" и "Жена" пресъздават двете лица на жената - волната, родната сестра на вятъра, избрала да следва полета му по неизбродимите пътища на света, и саможертвената, загрижена за до¬машния уют, избрала за единствена

В стихотворението на Елисавета Багряна "Потомка" откриваме гласа на родовата кръв...

В поезията на Елисавета Багряна потомственият родов корен е духовна стойност на лирическите образи на "Вечната и святата"...

Стихосбирката "Вечната и святата"(1927г.)представя за първи път в българската литература интимните преживявания, мислите и чувствата на жената-майка, съпруга и любима. В една странна хармония се съчетават стихията на любовта с тъгата по изминали