На финала на "История славянобългарска", в елегичното "на прощаване" със загубения рай на българското се очертава силуета на страдащия човек: "Така хората имали скръб върху скръб и жалост върху жалост".

От древността до днес са останали много малко литературни творби отразяващи историята на различните народи и само една свързана с българската. Това е "История славянобългарска", написана от всеизвестния Паисий Хилендарски. Един философ, историк.

Паисиевата "История славянобългарска", написана през 1762 г., е първият духовен светилник на българското възраждане. Започва дългият и труден път на рода български към националното му самопознание. Той преминава през историческото....

“История Славянобългарска” е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество.

С Паисий Хилендарски и неговата "История славянобългарска" започва епохата на Българското Възраждане. Това е епохата, когато българинът се осъзнава като българин. Борбите за национално освобождение навлизат в нов етап.

"История Славянобългарска" е емблематичен текст, в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество.

Във времето, в което Паисий Хилендарски пише “История славянобългарска”,българският народ има своето минало,но знае твърде малко за него.Представата,че знанието е първата стъпка за изграждане на националното самочувствие,е същинският стимул,накарал ато

"История славянобългарская" - кратък анализ на Паисиевата история.

"История" е едно от немалкото Вапцарови стихотворения, които говорят за словото, изпитват неговите възможности (подобни са "Доклад", "Ботев", "Рибарски живот"). "История" пита за границите и смисъла колкот

Всеки народ има своя история и е важно тя да се помни. В българската история има едно име, което завинаги ще остане символ на националното самосъзнание и самочувствие, това е името на Паисий Хилендарски, написал една от най-значимите за народа ни творби –