В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода в своя разказ "Дервишово семе".

Любовта и омразата са двете страни на монетата, наречена живот. Никоя от тях не би могла да съществува само за себе си, а винаги преплитайки се в едно неделимо цяло, което съпътства и води човека през дългия път на неговото съществуване.

Разказът "Дервишово семе" на Николай Хайтов въвежда в българската литература проблеми, които се срещат и до днес в живота на българина. Днес няма такива герои като Рамадан или Силвина и тези проблеми често се отминават, без да бъдат забелязвани.

Хайтов опоетизира миналото, родната котловина, неговите герои са примитивни, деца на природата, това е човекът в неговото "естествено състояние".

Възелът, завързан в началото на разказа, се заплита все повече от случката с отвеждането на младата невеста от братята й и размяната на Силвина за два пръча на Руфат.

В драматичния низ от събития и човешки взаимоотношения героите Николай Хайтов опознават както сладостта на щастието и любовта, така и отровния вкус на омразата, дълбоко затаена в сърцето.

Николай Хайтов е име в българската литература, което е оставило след себе си произведения, които показват българската действителност такава, каквато е.

Николай Хайтов е име в българската литература, което е оставило след себе си произведения показващи българската действителност такава, каквато е. В книгата му "Диви разкази" намира място и "Дервишово семе"...

Още в началото на разказа се разкрива една родова ценност - нуждата от продължаване на рода. Това е най-важната повеля на рода. Съдбата на Рамадан е да остане без родители и той се явява единствен продължител на рода.

Заглавието на разказа "Дервишово семе" на Николай Хайтов насочва към родовата принадлежност, която трябва да намери словесен израз. То говори за приемствеността между поколенията, която се осъществява чрез определени ритуални жестове.