Анализ на произведението на Паисий Хилендарски - "История Славянобългарска".

В своето произведение "История славянобългарская", пропито дълбоко с демократичните идеи на Възраждането, П.Х. възкресява историческия спомен за героичното минало на родината си.

Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българска Литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели от Паисий Хилендарски до Добри Чинтулов и Любен Каравелов - стои цяла пропаст.

В своята "Апология на българското" Катя Станева разглежда отрязъка време от Паисий Хилендарски до Г. С. Раковски. Книгата е разделена на Предисловие, I глава – "Високото начало на апологията", II глава – "Поемата "Горски пъ

Книгата е предназначена за простите "ораче и копаче, и овчаре и прости занаятчии", за да даде не само познание на българите за славното им минало, но то да бъде с определена цел...

След петвековно робство за българския народ идва време да открие и да се върне към историческите си корени и националната си идентичност....

Произведението “История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски възниква през 1762 година. С тази творба се поставя началото на същинския възрожденски процес. “История славянобългарска“ олицетворява, засилва и подхранва ....

Родолюбецът Паисий Хилендарски се спира обстойно на конфликта своето и чуждото , за да даде знания и вдъхне надежда на българите и вяра в тяхната ценност и значимост , като бивша могъща и славна народност, която има бъдеше.....

Всеки народ има своя история и е важно тя да се помни. В българската история има едно име, което завинаги ще остане символ на националното самосъзнание и самочувствие, това е името на Паисий Хилендарски, написал една от най-значимите за народа ни творби –

“История Славянобългарска” е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество.