Анализ на "Тихият пролетен дъжд", "Светло утро" и "Кръгозори надвесени" от Николай Лилиев.

Загърнато в себе си, скромно и с първите трепети на пробудения в него живот, поетическото настроение у Лилиев е някаква чиста и нежна мечтателност, в която душевните движения и образите са неопределени и нетрайни....

Безкористен жрец в олтара на изкуството, Лилиев следва заветите на Пенчо Славейков и Яворов за самоусъвършенстване на творческата личност, за облагородяване на нравите в българския живот.

Николай Хайтов е писател, посветил творчеството си на това, да прави човека "по-човек". Прекарал голяма част от съзнателния си живот в Родопите, той се възхищава от красотата на родната планина и от красотата на душите на родопчаните. Именно тез

Авторът ни потапя в един свят на патриархална строгост и йерархичност, които определят нравите и подредеността на битието...

В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода в своя разказ "Дервишово семе".

Разказът е творба от сборника "Диви разкази"(1967г.), създаден по действителни истории, записани от Хайтов по време на престоя му в Родопите....

Хайтов опоетизира миналото, родната котловина, неговите герои са примитивни, деца на природата, това е човекът в неговото "естествено състояние".

Поезията на Лилиев разкрива един неповторим свят на нравствени търсения и романтични видения, който пренася читателя в своето духовно съвършенство. Стиховете на Лилиев рисуват природни картини...

Още в началото на разказа се разкрива една родова ценност - нуждата от продължаване на рода. Това е най-важната повеля на рода. Съдбата на Рамадан е да остане без родители и той се явява единствен продължител на рода.