В повестта "Немили-недраги" Иван Вазов разкрива мъчителния живот на хъша, изпълнен с лишения и несгоди, но и с постоянна мисъл да се жертва за свободата на България. Когато се налага да се занесе важно писмо до Апостола на свободата, укриващ се.

Място на творбата в стихосбирката – "Епопея на забравените" започва с "Левски", въпреки че по хронологичен ред делото на Паисий поставя началото на "българското летоброене". Без да омаловажава стореното от Паисий, Вазовата ху

Вазовият разказ "Дядо Йоцо гледа" въвежда проблема за духовния взор на българската национална самоидентификация. Да определиш себе си като българин във време на духовен кризис, когато несвободата е вътрешно състояние на мисъл и съзнание, за Вазо

Първа публикация – в списание "Зора", кн.1-5, 1885 г. с подзаглавие "Картинка от типове и нрави български в турско време". Творческа история – в разговорите си с проф. Иван Шишманов Вазов споделя: "Смехът от време на време ми е не

Стихотворението "Отечество любезно, как хубаво си ти!" е публикувано в стихосбирката на Иван Вазов "Поля и гори" (1884). Повод за написването й са пътуванията на поета из Стара планина, Родопите и Средна гора...

Създадена през 1884 година, повестта "Чичовци" на Иван Вазов е едно носталгично завръщане към българското минало, пораждащо жизнерадостен смях...

"Казаларската царица" - наред с "Нова земя" (1896), според Любен Бумбалов е съзнателен опит в областта на психологическото повествование, а засиленият психологизъм е плод не само на интереса към отделната личност, но и на влияния от ру

Иван Вазов е народният поет на България. Животът му обхваща последните години на робството и годините на свободна България и той вижда с очите на поет прехода между тези два контрастни периода. "Опълченците на Шипка" е ода, написана не само за д

Стихотворението "Българският език" е поетически израз на Вазовото преклонение пред силата и красотата на родното слово. И в същото време то е поетовия гняв срещу хулителите на най-ценната духовна опора за народа ни – езика....

Лиричните настроения в творчеството на Иван Вазов през последните две десетилетия на XIX век са силно повлияни от личните преживявания на поета, раздвоен между героизма на миналото и срама от настоящето. Времето живее с контрастните измерения на епохата..